вторник, 19 февруари 2013 г.

ИНТЕРВЮ с Николай Поппетров


Николай Поппетров е учен историк, работещ в Институт за исторически изследвания към БАН. Членува в Българското историческо дружество, Съюза на научните работници и Българско генеалогическо дружество “Родознание”. Интересите му са в областта на политическата история на модерна България, политическата митология, историографията и библиотечно-библиографски и книговедски проблеми. Той е един от най-добрите специалисти по въпроса за нацизма и фашизма в България, автор на "Фашизмът в България " (2008 г.) и "Социално наляво, национализмът напред"  (2009 г.) и на множество монографии, статии, студии, рецензии и др.

1. Г-н Поппетров, кой е ген. Луков? Какви виждания има, в какви организации участва? Каква роля има ген. Луков в българската политика? В какъв исторически контекст живее ген. Луков?
Генерал Христо Луков е кадрови военен, автор на трудове по проблеми на артилерията, военен министър 1935-1938; има заслуги за модернизирането на българската армия, за провеждането на големите маневри от 1937 г. Изпъква като енергична, волева личност, с висока професионална подготовка, с отлични организационни качества и умения да ръководи.  Поради определени различия между него, вътрешния министър Иван Красновски и министър председателя Георги Кьосеиванов е освободен от министерския си пост. Една от причините за провала на кариерата му е опитите му да играе политическа роля в безпартийния кабинет на Кьосеиванов, дейност несъвместима с характера на създадения през 1935 г. авторитарен режим ръководен от монарха цар Борис ІІІ.
Сред българската общественост тогава Луков се ползва с престижа на един от  отличните ръководители на българската войска.
Силно амбициозен, а и огорчен от постъпката на царя, Луков се приобщава към Съюза на българските национални легиони (1940 г. ) и става ръководител на едно от неговите крила. Трябва веднага да се отбележи, че СБНЛ е официално забранен през  есента на 1939 г., след избухването на Втората световна война.
2. Какво повече можете да ни кажете за Легионерите и тяхната организация?
Легионерската организация е формирана на основа младежката фракция на Съюза Българска родна защита, парамилитаристична организация, декларирала през 1928 г. официално своята фашистка същност и на кръга около изданието „Прелом”. Легионерският съюз (първоначално Съюз на младежките национални легиони) е основан през 1932 г. ;  Първоначално той е изцяло младежка  организация. Неговата идеология е националистическа, ревизионистка, антикомунистическа, антидемократична, на моменти силно антибуржоазна и антикапиталиистическа. Легионерската организация проявява открити, изключително силни симпатити към фашизма и националсоциализма (например в сп. Мощ, сп. Прелом” 1933-1934)
До преврата от май 1934 г., когато над политическия живот се установява строг съдебен и полицейски контрол и се въвежда предварителна цензура, легионерите открито използват в своята емблематика свастиката. В годините на Втората световна война те не крият огромните си симпатии към „новия ред”, създаван от  Третия райх и съюзниците му, открито адмирират националсоциализма (напр. във в.” Народен водач” 1940-1941), организират събиране на доброволци за африканския корпус на Вермахта и пр.
Траен елемент от идеологията и особено от пропагандата на легионерите е антисемитизмът; свързани с легионерите среди и лица са сред едни от най-активните антисемитски пропагандатори в страната (Ал. Пъдарев, Л. Владикин и пр.).
Трябва да се посочи, че в  идеологията и програмните текстове на легионерите, както и други формации от най-десния сегмент на политическото пространство присъстват  изразено социални постановки; легионерите са привърженици на „легионерската държава”, т.е. на управление начело с политически вожд, осъществявано от едно общонационално движение (монополна партия), с изразена ръководна роля на държавата в стопанския и социалния живот (включително до дирижирано стопанство) и антилиберална, антидемократична и  в много отношения и антикапиталистическа идеология.
След създаването на държавната младежка организация (Организация на българската младеж „Бранник”- декември 1940 г.) легионерите заемат към нея враждебна политика, нападат нейни клубове и прояви.
3. Защо е проблем Луков марш и нео-нацизма в България? Каква е опасността при днешните нео-нацисти и защо те почитат  именно ген. Луков?
На 13 февруари 1943 г. ген. Луков  е убит в София от комунистическа бойна група поради (изтъквано като основен мотив от мемоаристи и историци) опасението на комунистите, че би могъл, поради свои определени връзки с някои среди в ръководството на Третия райх и Националсоциалистическата партия, да поеме в свои ръце управлението на България като министър-председател или водач на страната.
Убийството на генерала го превръща почти автоматично в национален герой за легионерите, а и за широки националистки среди, симпатизиращи на Третия райх и противници на комунизма и на западните демокрации.
От дистанцията на времето оценката за генерал Луков след началото на Втората световна война изглежда, според мен, така:
Личност с определени претенции за политически водач на България, заемаща позиция в най-крайния сектор на дясното политическо пространство; водач на формация, тясно свързана идеологически, идейно, а и политически с националсоциализма и респективно, с политиката на Третия райх.
Днешното идентифициране на различни  лица - млади и възрастни – с генерал Луков и неговото дело поставя няколко въпроса:
1.Какво точно знаят тези лица за ген. Луков и политическата му принадлежност?
2. Как оценяват  симпатиите на легионерската формация към националсоциализма, към Хитлер и към  Третия райх?
3. Идентифицират ли се те със Съюза на българските национални  легиони и ако да – изцяло (включително с отношението към западните плутокрации, либерализма и демокрацията и с антисемитизма) или частично?
4. Защо те считат Луков за герой – поради това, че е убит от комунистите или по други причини?
5. Какво отличава в техните очи Луков от други политици на епохата (напр. генерал Теодосий  Даскалов, Богдан Филов, или цар Борис ІІІ)?
Струва ми се, че става дума за непрофесионален и некомпетентен (но също и преднамерен) прочит на историята.
4. Какво ще кажете за българския фашизъм и национал – социализъм някога? Какво ще кажете за расизма и антисемитизма по онова време?
Когато се говори за фашизъм в  България трябва съвсем ясно да се посочи, че фашистки идеи и симпатии към фашизма се появяват през първата половина на 20-те години, а фашистки формации се появяват в края на 20-те години на ХХ в. До 1944 г. са създадени близо дузина формации със симпатии или с открито възприемане на фашистка идеология. Фашизъм на власт обаче няма. След Първата световна война до май 1934 г. на власт са буржоазни политически партии, а от май 1934  до септември 1944 г. страната се управлява от безпартиен авторитарен режим.
Що се отнася до антисемитизма, той, от декември 1940 г. до август 1944 г. е част от българската действителност, като официална политика на държавата.
5. Какво ще кажете за днешния расизъм и антисемитизъм?
Днес съществува антисемитизъм и расизъм, независимо, че обществото, медиите и политиците не искат да  признаят това.



АКЦЕНТИ:
·        Легионерската организация проявява открити, изключително силни симпатити към фашизма и националсоциализма
·        От дистанцията на времето оценката за генерал Луков след началото на Втората световна война изглежда, според мен, така: Личност с определени претенции за политически водач на България, заемаща позиция в най-крайния сектор на дясното политическо пространство; водач на формация, тясно свързана идеологически, идейно, а и политически с националсоциализма и респективно, с политиката на Третия райх.
·        Днес съществува антисемитизъм и расизъм, независимо, че обществото, медиите и политиците не искат да  признаят това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар